Летящите фенери са традиционна част от някои азиатски култури. Произвеждат се от обработена оризова хартия (негорима) върху бамбукова рамка и съдържат восъчна, горивна плочка. Когато тази плочка се запали, пламъкът нагрява въздуха в хартиеното тяло и летящия фенер се издига към небето. Фенерът остава във въздуха само докато пламъкът гори, след това пада на земята и се разгражда за период от няколко месеца.
Смята се, че фенерите са първите балони с горещ въздух, изобретени от военния стратег Джугъ Лян, наричан още Кумин. В края на трети век се използват като сигнални балони по време на война. Практика за китайците е да приписват велики открития на значителни исторически личности, а не на действителните изобретатели. Според историка Джоузеф Нийдхам, китайците експериментират с малки балони с горещ въздух още през 3 век пр.н.е., което предполага, че приписването на изобретението на Кунмин не е достоверно.
С времето летящите фенери намират и невоенно приложение — стават популярни сред децата по карнавалите. Впоследствие са включени в Китайския есенен карнавал и в Карнавала на фенерите. В Тайланд, множество летящи фенери се пускат във въздуха по време на фестивала "Yi Peng". Местните вярват, че това помага за прогонване на злите духове. Най-известни са фестивалите с летящи фенери в северен Тайланд. Там фенерите са познати като khom loi /летящ фенер/ или khom fai /огнен фенер/. Тайландците ги използват целогодишно за празненства и други специални поводи. По време на фестивала Loi Krathong влюбени двойки се събират на брега на река, за да пуснат в нея цветя, летящи или водни фенери. Смята се, че това носи късмет. Много тайландци вярват също, че фенерите са символ на техните проблеми и отлитането на фенера е всъщност „отлитането“ на проблемите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар